Представете си една голяма кула, висока до небосклона, с яки зидове. Тя докосва с острите си върхове слънцето, а основите и са като могъщи корени на вековно дърво. Тази кула може да се забележи отдалеч, но не е построена за да бъде наблюдавана отвън, а за да се съзира света от нейната висота. Дали един прозорец ще бъде достатъчен, за да сторим това? Нали гледката от него е просторна, красива, а погледът не знае прегради? Достатъчно ли е обаче за любопитния да погледне в една единствена посока?
Ако прозорецът гледа към широко поле, без нито една височинка-човек ще помисли, че светът е като тепсия, че е равен, и няма да подозира, че съществува великолепието на заострените, гордо изправени планински върхове.Ленивецът ще остане да се наслаждава на гледката само през един прозорец, а любопитния,търсещия, ще продължи да се изкачва нагоре, за да открива все повече прозорци и нови хоризонти към всички посоки на света.
Към успех се стремят силно мотивираните хора,които знаят, че ще се изправят пред много трудности, но ще следват мечтите си до край.
ОтговорИзтриванеЖивотът е прекрасен,зависи през какво стъкло се гледа.
ОтговорИзтриванеЗдравей, Анонимен! В текста думичката "прозорец" е употребена метафорично, затова и в подтекста е закодирано друго послание! Опитай се да го откриеш!
ОтговорИзтриванеНапълно съм съгласна, че някои на пръв прочит отъждествяват прозорец със стъкло, но тук става въпрос за широко отворени прозорци, които са "хоризонтите" пред индивида. А на живота се гледа винаги под лупа!