
Зайченцето черно
много е модерно
с къси панталонки
с бели маратонки.
Две отракани джуджета,
ще ми изядат омлета.
Мене пък не ме е страх,
ще ги натроша на прах.
***
Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На ти
житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш! (Васил Иванов Стоянов)- Негови са и стихотворенията за Умчо, умен мъж, който се миел седем пъти наведнъж,за умното магаренце и мнооого други любими стихотворения за деца.)
Магаре
Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.
Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола
и отгоре ми се карат-
ех, магарешки тегла!
Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота...
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.
Като кон не съм голямо,
но съм по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.
Виж за песни що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?
( Хе, хе, сещам се за онази приказка, в която се събрали всички животни и магарето взело да реве с пълно гърло. Като го попитали защо реве то отвърнало-"аз пред толкова голямо множество, ако не си покажа магарията, къде?" И в този ред на мисли ми идват едни асоциации с днешните 20-години свободия и криворазбрана демокрация и смешното пъчене "кой по-по-най", а то на гол тумбак чифте пищови и на празна тиква самурен калпак, макар че лично аз от празна тиква семе не ща.)
***
Децата не бива да пропуснат възможността да опознаят великолепното творчество на-Чичо Стоян-един рядък талант,който не поучава, а учи, който не налага,а възпитава.
При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С наща мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко вкъщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му "Сърдитко".
Текстовете,за деца, трябва да приличат на децата- да са жизнерадостни, шарени и пъстри, да провокират детското любопитство, да носят настроение, поука, мъдрост, знание, винаги да има послание, да не са тежки и многословни,а да са простичко изказани,с модерно звучене, да предават стари истини, да са едновременно смешни и тъжни,забавни и сериозни.Най-трудно и най-отговорно се пише за деца.
Радой Киров-пише интересно, модерно, забавно и мнооого мъдро.Неговите 100 весели приказки в книгата"Момче от въздух" ще впечатлят не само малките "защотковци", а и възрастните("Как едно момче занесе морето у дома си","Защо стоножката има сто крачета","Защо морската вода е солена","Приказка за мързела, лъжата и труда".
Харесвани са още стихотворенията и поемите, които е написал.
Зеленчукова фамилия
Родоначалникът, милия
на тази знаменита фамилия
беше дебелия господин Тикван.
Жена му Кратунка
с гердан от бръшлян
все на стобора стоеше да гледа
какво ще се случи днес у съседа.
Патладжанко, техният син
най-голям,
само викаше:
-Дайте да ям!
След това се обаждаше
дъщеря им Пиперка:
-Ах, кога ще стана пенсионерка?
Вдигаше врява и дъщеря им
Марулка:
-Оженете ме вече,
искам аз да съм булка!
Третата щерка пък
Магданозка,
да плаче музикално
бе виртуозка.
Но ето, че дойде време
Патладжанко жена да си вземе.
Доведе си хубавица
със зелена забрадка,
която наричаха всички Салатка.
Тогава в семейството от зеленчуци
се родиха и няколко внуци.
Кромидко беше първият кръстен
и макар, че бе още невръстен,
изяждаше на ядене по една пита
и продължаваше за още да пита.
Вторият внук
и той не бе лесен.
Него пък го кръстиха Чесън.
Той беше рожба много сърдита.
Още в люлката всичко изрита
и хукна пакости навънка да прави-
подгони котки, кучета, крави.
Третият не беше внук,
а внучка.
За нея чуйте следната случка:
Бяха и дали име Картофка
и тригодишна още
със свойта пантофка,
своите братя натупа така, че
всеки един от тях и сега плаче...
- Леле-си викаше бащата Тикван,-
от тези мои щерки и внуци
аман!
Няма никъде, като тях по селата.
Ще взема да ги направя
до един
на салата!
Обожавам всичко създадено от таланта Асен Босев.Златни стихотворения, от които не бива да се лишава нито едно българско дете-поучителни, остроумни и сладкодумни. И, ако някой се дразни от употребата на думички, като "пионери","петилетка" и др., отразяващи времето, в което е живял твореца, мисля че един велик поет като Асен Босев, ако беше жив, нямаше да се разсърди на една успешна редакция тук-там, така че стихотворенията му да звучат съвремнно и да обогатяват светогледа на днешното поколение. Въпрос на виждане, не на слепота.
Цанко Цаката
Цанко Цаката се пери:
-Ще успея, пионери,(Кой със мене ще се мери?)
имам ум като бръснач,
но ми дайте подсказвач.
И на изпита хитрува,
но нали не се дочува,
подсказвачът казва:-Бор.
Цаката повтаря:-Зор!
Някой шепне:-Май загази я!
Цанко вика:-Мала Азия!
Казват му:-Братле, грешиш.
Чува той:-Петле на шиш.
Питат го за пирамида.
Отговаря:-Керемида.
А физикът Архимед
назовава грах и мед.
Три към десет е пропорция,
но за Цаката е порция.
Няма що, така е чул.
Май му се яде фасул!
Там подсказват:-Феодали.
-А-а, да, кафе му дали!
-Цанко,"карам" е глагол.
-Гла... глаголът вкара гол!
Сочат му -Река Марица.
А пък той -Крака в паница.
Под Балкана...там...Пирдоп.
-От буркана... ям... сироп.
-Разкажи"Канарче в клетка"!
Почва той:-"Катър в жилетка."
-Слушай, слонът е с хобот!
-Зная, кон яде компот!
Дават знак:-Там има руди.
Той крещи:
-Там има луди!
Смеят се:-Ти сам си луд.
Той след тях:-Не искам труд!
Знае се какво получи
Цаката, като не учи,
но от смях през този час
капна целият му клас!
Хвалил ми се Данчо
Хвалил ми се Данчо,
Данчо мълзеланчо.
Кой ли като мене
чист и пременен е?
Мил съм си главата
ляток на реката.
Ноктите не ружя
да съм като ежа.
А носа за здраве,
трия го с ръкави!
Хвалил ми се Данчо,
Данчо, мързеланчо.
-Кой ли, като мене
чист и пременен е?
Чуле го момчетата,
чули го врабчетата,
чули го цветята,
чула го реката.
и се смели, смели
цели три недели!
" Не правете, като тях, да не станете за смях!"(1953г.)