Защо се родих?
Не ударих шестица от тотото,
не спечелих поредния джакпот,
не участвах в митинги под мотото:
„Към демокрация до пълен потоп!”
Исках да следвам мечтите си,
да ги прекроя в дела, но уви…
Вятър гневно в ушите ми съскаше:
„Коя си ти?! Коя си
ти?!”
-Ами, Правдата!– леко изпъчих се,
и вирнах напето носле.
-Виж, нося цветя със идеи,
за всяко благородно сърце!
Така светът ни ще стане по-хубав,
ще бъде по-мъдър, по-здрав ,
а днеска народът посърнал е,
изглежда ми твърде болнав.
Ах, как се изкиска
вятърът…
вулгано, сякаш ми се подгра,
ала след миг се замисли, разплака се,
докосна с нежност буйната коса.
Но…смръщи вежди и каза твърдо:
” Мило,
с тази красота на мисли и идеи, знай,
че в този свят побъркан и жесток
във битката за правда
си обречена
на гибел и на самота!”
