Поредният трети гей-парад у нас и въпросите ЗАЩО?!

1. Защо, когато хетеросексуалните демонстрират нагона си, това е сексизъм и сексуален тормоз а когато гейовете го правят, изразяват смело пред обществото своята различност?
2. Защо, когато набият хетеросексуален на улицата, това е дребно хулиганство, а когато набият гей това е присъда над нашето незряло общество, което не приема различните, не е толерантно, не е европейско и т.н.?
3. Защо, когато преди няколко години показаха филма "Първичен инстинкт" по вездесъщата БНТ, от СЕМ се самосезираха заради кадрите без бельо на Шарън Стоун, а когато през целия ден медиите ни заливат с Елза Парини, Денди, Евгени Минчев и мис Травестит айдъл, никой дума не обелва?
4. Защо, когато някой каже не ме вземат на работа, защото съм гей не попитате хетеросексуалните в Радомир например дали ги вземат на работа, бидейки хетеро?
5. А защо 2 години поред в Евровизия ни представят хора със съмнителна сексуална ориентация? И защо конкурсът се води от още един подобен съмнителен водещ? Няма ли и някой хетеро певец да отиде да се пробва?
6. Чайковски, Оскар Уайлд и Бенджъмин Бритън са били гейове. Излизали ли са на парад? И това, че ти си гей, прави ли те Чайковски?
7. Ако обикновените, нормални, хетеро мъже и жени започнат да си правят паради, дали ще се намери някоя организация да даде пари за това? Кауза ли е да си хетеро? Или е кауза само да си гей.
В заключение искам да кажа всеки е свободен да прави каквото си пожелае. И да използва задника си както си пожелае. Когато обаче задникът се превърне в оръжие на пропагандата тогава аз имам проблем.Вие, извратеняците и техните поддръжници и слуги създавате умишлено един ненормален, античовешки, антиморален, антиприроден модел за подражание от бъдещото поколение И затова искам да кажа на гей организацията, която се е нагърбила с третия пореден гей парад:Спрете се! Да не заиграе хурката!

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Този текст ме разтърси-мислим еднакво, но Гарлин го е написал. Аз само го прочетох и се замислих.Прочетете го и вие! Предайте го и на други хора, с единствената надежда светът да стане по-добър, разумен и мислещ.